Н Е И З В Е С Т Е Н   А В Т О Р
  1
С какво заслужих мъката,
която всеки ден изпитвам ?
Нима това е участ за мен
предопределена или сам виновен
съм за всичко що се случва ?
Сред радостта на хората
самотен да се чувстваш !
Такова наказание дори и в ада няма.
Това ли са мечтите от детските години,
кога стремях се смело с любов
неизразима да търся нещо,
което никога не срещнах ?
Щастлив съм самокогато струните
потрепват и яростно и нежно в душата
ми се вливат трепети и вяра.
Животът ми протича
в стремеж към нещо свято.
Но има ли надежда да дочакам
годинитекогато с труда ми
неуморен всичко ще се сбъдне ?
О, вяра ! Ти крепиш духът ми
и в тежките минути.

__________________________________

2

Спокойствие лъха във мен,
спокойствие страшно, опасно.
Къде останаха грижите,
породени от мойте мечти !
В джоба си нямам стотинка
и това не сломява духът ми.
А може бих искал по-иначе
да бъде устроен света !
Сега и аз съм спокоен
и чудно ми действа това.
Обкръжен от простота, лицемерие,
очаквам сам да стана такъв.







3
Сред гълчавата на вечерта
аз пак самотен съм.
С какво изпълнен бе и тоя ден
та нищо не донесе ми в утеха ?
В душата ми е пусто
тъй както понякога и в джоба ми.
Какъв е на живота смисълът
сред толкоз неизвестни
и дали някога решен ще бъде
въпросът сложен за човека ?
-------------------------------------
Отсреща виждам ред бутилки
една от друга по-крещящи
с етикети важни, марки вносни -
нима във тях е смисълът !
А тъм пък лъснали са
бедрата на момичета.
Една мечта те имат само:
дано да имат щастие и тази вечер.
Очите им трептят като звездици
озръщат се, оглеждат всичко;
дали по-хубава съм аз
от тези що край мен минават ?
Сред пушеците сини на тютюна,
с от алкохол глави зашеметени
момчетата разискват важно
проблеми сложни от живота…
Кой, как, с коя е бил завчера,
какво направил и в отплата,
че тя в стремежи възвишени
намигала на друг през рамо…
---------------------------------------
А после пак е тихо, пусто.
Нощта налага своите закони.
И мракът тежко ми напомня
за дни отминалиу злочести.








4
Иска ми се да излея
с две-три думи само
това, което е в душата ми,
… а е толкоз трудно.
---------------------------------------
Не знам защо и как се случи,
но следа огромна то остави в мен.
Впуснах се стремглаво в нещо
с радост, вяра и надежди.
Искаше ми се да литна
като волна птица из простора
и забравил бях за малко
че прекършени са ми крилата.
Нима жестоко се залъгвам,
вярвам в нещо невъзможно ?
Или сън бе кратък само,
блян за щастие безмерно !
А беше чудно ! И тревожно.
Беше толково прекрасно !
Изпълнено с чистота и трепет.
Макар и много кратко.
Едва ли някога ще забравя
и често ще се питам:
"Сън ли бе това или реалност" ?
Не бе ли по-добре да не се събуждам !
Отмина, може би не ще се върне !
Но вече никога не ще допусна
крилата ми да бъдат мачкани -
твърд ще бъда до смъртта си !
И ако някого така се случи
огромната следа - вяра в чистотата
да се възвърне със страхотна сила,
нима ще има нещо по-прекрасно !
----------------------------------------
А беше чудно ! И тревожно.
Беше толкова прекрасно !
Изпълнено с чистота и трепет.
Но защо е толкоз кратко !!!!!!!!!!!