|
1
С какво заслужих мъката, която всеки ден изпитвам ? Нима това е участ за мен предопределена или сам виновен съм за всичко що се случва ? Сред радостта на хората самотен да се чувстваш ! Такова наказание дори и в ада няма. Това ли са мечтите от детските години, кога стремях се смело с любов неизразима да търся нещо, което никога не срещнах ? Щастлив съм самокогато струните потрепват и яростно и нежно в душата ми се вливат трепети и вяра. Животът ми протича в стремеж към нещо свято. Но има ли надежда да дочакам годинитекогато с труда ми неуморен всичко ще се сбъдне ? О, вяра ! Ти крепиш духът ми и в тежките минути. __________________________________ 2 Спокойствие лъха във мен, спокойствие страшно, опасно. Къде останаха грижите, породени от мойте мечти ! В джоба си нямам стотинка и това не сломява духът ми. А може бих искал по-иначе да бъде устроен света ! Сега и аз съм спокоен и чудно ми действа това. Обкръжен от простота, лицемерие, очаквам сам да стана такъв. |
3
Сред гълчавата на вечерта аз пак самотен съм. С какво изпълнен бе и тоя ден та нищо не донесе ми в утеха ? В душата ми е пусто тъй както понякога и в джоба ми. Какъв е на живота смисълът сред толкоз неизвестни и дали някога решен ще бъде въпросът сложен за човека ? ------------------------------------- Отсреща виждам ред бутилки една от друга по-крещящи с етикети важни, марки вносни - нима във тях е смисълът ! А тъм пък лъснали са бедрата на момичета. Една мечта те имат само: дано да имат щастие и тази вечер. Очите им трептят като звездици озръщат се, оглеждат всичко; дали по-хубава съм аз от тези що край мен минават ? Сред пушеците сини на тютюна, с от алкохол глави зашеметени момчетата разискват важно проблеми сложни от живота… Кой, как, с коя е бил завчера, какво направил и в отплата, че тя в стремежи възвишени намигала на друг през рамо… --------------------------------------- А после пак е тихо, пусто. Нощта налага своите закони. И мракът тежко ми напомня за дни отминалиу злочести. |
4
Иска ми се да излея с две-три думи само това, което е в душата ми, … а е толкоз трудно. --------------------------------------- Не знам защо и как се случи, но следа огромна то остави в мен. Впуснах се стремглаво в нещо с радост, вяра и надежди. Искаше ми се да литна като волна птица из простора и забравил бях за малко че прекършени са ми крилата. Нима жестоко се залъгвам, вярвам в нещо невъзможно ? Или сън бе кратък само, блян за щастие безмерно ! А беше чудно ! И тревожно. Беше толково прекрасно ! Изпълнено с чистота и трепет. Макар и много кратко. Едва ли някога ще забравя и често ще се питам: "Сън ли бе това или реалност" ? Не бе ли по-добре да не се събуждам ! Отмина, може би не ще се върне ! Но вече никога не ще допусна крилата ми да бъдат мачкани - твърд ще бъда до смъртта си ! И ако някого така се случи огромната следа - вяра в чистотата да се възвърне със страхотна сила, нима ще има нещо по-прекрасно ! ---------------------------------------- А беше чудно ! И тревожно. Беше толкова прекрасно ! Изпълнено с чистота и трепет. Но защо е толкоз кратко !!!!!!!!!!! |