Б  И  О  Г  Р  А  Ф  И  Я
на Никола Атанасов Минев, класически китарист и лютиер

Камерна зала "България"

11 февруари 1987 г.

Концерт в Бразилия

Концерт в Бразилия

Ателието в Бразилия
                                                Страница 1
    Никола Атанасов Минев е роден на 11 юли 1944 г. в малкото село Зая. Както стана ясно вече, в описанието на фамилията на Миньо Колев Минев, Никола Минев е отгледан от дядо си и баба си. Поради тази причина, той е принуден да започне работа още от ранна възраст. Изкарва курс за трактористи в гр. Дряново и през декември 1959, едва на 15 години започва да работи и се справя сам в живота.
     Проявява интерес към музиката, слуша по радиото изпълнения на класическа китара от световно известни китаристи, между които и Андрес Сеговия. Купува си китара и учебни пособия и започва сам да се обучава. Намира време за това вечер, след края на работния ден.     След уволнението му от казармата през 1965 година, започва да взема уроци по музика и солфеж при пианистка рускиня в гр. Дряново.     Китарата, с която свири от години, вече не го задоволява и през 1967 г. поръчва на лютиер от гр. Пловдив да му конструира нова класическа китара. След изработването на китарата през м. март 1968 г. Никола Минев веднага я показва на учителката си по музика. Тя се зарадвала много и няколко дни по-късно му поднася голяма изненада. Свързала се с най-добрия преподавател и китарист по онова време в Москва - Александър Михайлович Иванов - Крамской, когото познавала лично. Урежда Никола да взема уроци при него. Незабавно заминава за Москва и учи за кратко време при него напълно безплатно. Той го съветва да напусне работа на село и да замине в някой голям град в България, където да си намери подходяща работа и да се свърже със сериозни музиканти-професионалисти, при които да продължи обучението си по музика. През 1968 г., месец юни, заминава за гр. Варна, където започва работа като автомонтьор в пристанището.
    Веднага търси начин да се запознае с музиканти. Отива в Радио Варна, чуват го как свири и веднага му препоръчват подходящи за него преподаватели по музика. По това време никой в България не е свирел професионално на класическа китара, имало е предимно любители с малки познания за инструмента. Затова Никола Минев се свързва с други музиканти: цигулари, виолончелисти, флейтисти, пианисти, оперни певци. Те му дават и най- важните уроци по музика.
    През декември 1969 г. Никола се жени за Анета Крумова Дякова от Шумен и през 1971 г. се ражда синът им Даниел Николов Минев. Анета заминава със синът им в Шумен, понеже условията за новородено не са подходящи в квартирите. Никола се развежда с Анета през 1974 г.
                                               Страница 2
    Започва да изнася вече и самостоятелни рецитали от време на време. Новата му китара вече не го задоволява и след като вече бил видял и разучил майсторските китари на чуждестранни класически китаристи, изнасящи концерти във Варна и други градове
на България,  се осмелява да разглоби напълно китарата си и да я преработи по модела на майсторските. Корекцията на китарата прави през 1973 г., остава направо изненадан от добрия резултат. Тя прозвучава много по-добре, но все пак не е като китарите на майсторите-лютиери от Испания и други страни на Европа.
    Това му дава кураж след време да продължава да прави нови опити с китарите на учениците си, на които вече преподава. През     1975 г. завършва и вечерен механотехникум със специалност "двигатели с вътрешно горене", след което през май същата година изнася самостоятелни рецитали в "Музикална школа", Машинно- електротехнически институт - МЕИ гр. Варна и във Висше военноморско училище - гр. Варна.
     Постепенно се усъвършенства и 1975 г. решава да направи напълно нова китара с дървен материал за дъното и страничните дъски, които бил намерил захвърлени на пристанището. Дъските са кални и мръсни, но една цепнатина му подсказва красотата на дървото. Прилича на палисандър или нещо подобно, така и не разбира... За предната дъска използва от друга китара, не е имал друга възможност. Шийката на китарата изработва изцяло нова с подръчни дървета от клен. За негова още по-голяма изненада, след като китарата е готова и лакирана след дълги месеци на работа по нея, тя прозвучава много по-добре от всички други китари, които знае до тогава. Остава доволен, но не за дълго... Колеги го помолват да я продаде на обещаващ ученик и Никола пак остава без добра китара...     Същата 1975 г. напуска работата като автомонтьор в Пристанище Варна, явява се на изпит за музиканти за свирене в ресторанти и веднага започва да свири сам и в съпровод на пиано. Това вече е трупане на опит за сцена. Почти всяка седмица го канят да прави музикален съпровод на авторски рецитали на поезия в Дома на писателя във Варна години наред. Вечер свири в ресторант, през деня преподава в две Музикални школи. Вече има повече от 50 ученика по китара. Времето не му стига, нощем учи вкъщи новите произведения за китара за бъдещи негови концерти. Изсвирва успешно в малка зала "Концерт за китара от Адам Фалкенхаген със съпровод на струнни". Започва и да изнася постоянно в училищата на града музикално - възпитателни концерти.
                                                Страница 3
    През 1979 г. изнася първият си официален рецитал към Държавна Филхармония-Варна в прекрасна зала (ДНФ). През 1981 г. изнася в голяма зала самостоятелен концерт към Държавна Филхармония- Варна, в който освен солово изпълнение свири и "Концерт за китара и оркестър в Ре-мажор" от Антонио Вивалди. През това време успява да направи още няколко китари с материал, който закупува за тази цел. На тези концерти свири с лично направени от него китари.
    През всичките тези години се учи от световно известни китаристи, с които се запознава при гостуването им в България и зад граница. Пако Карбонел (Испания), Лео Брауер (Куба), Ирма Костансо (Аржентина), Костас Коциолис (Гърция), Дейвид Ръсел (Англия- Испания), Мигел Анхел Жироле (Аржентина), Александър Лагоя (Франция) и много други са негови учители в този период.
    През 1979 г. е на Международния Китарен Фестивал в град Естергом (Унгария), където световно известни изпълнители свирят на негови китари и му дават много обнадеждаващи оценки.
    Гостуващите по-късно в България китаристи по два и повече пъти, като Ирма Костансо (Аржентина), Мигел Анхел Жироле, Лео Брауер и други, го насърчават още повече.
    И така до 1992 година - успоредно с концертната и преподавателската му дейности, той конструира над 60 инструмента, предимно за България, Гърция и Сърбия.
    През 1984 г. Варна вече не отговаря на неговото желание за развитие и решава да замине и работи в столицата на България - София. Прекъсва да преподава и се отдава само на самостоятелно свирене в ресторанти, изнася концерти в цялата страна, конструира нови китари вече с много по-качествен дървен материал.
    Жени се през 1985 г. за певицата Малина Сурен Минева, завършила оперно пеене в Музикална Академия. Създават Дует и изнасят концерти у нас, в Гърция и Бразилия. Тя е на работа в Хор-а на Радиото. Преди това е пяла доста години в дамският хор на Телевизията.
    Оценявайки професионализма му, тогавашната Суперинтендант на Фондация "Карлос Гомес" - Мария да Глория Бульоза-Капуто, го поканва да основе Ателие в Консерваторията към Фондацията в град Белем, щат Пара - Бразилия,  за поддръжка и реставрация на над 300 щрайхови инструмента и да обучава бразилски ученици в лютиерство.		                                                 Страница 4
    Съпругата му Малина Минева преподава класическо пеене в Консерваторията към Фондацията. Нейни възпитаници сега пеят в прочути световни театри: Бразилия, САЩ, Австрия, Германия и др.
    Предоставена му е и пълната възможност и условия, в продължение на 11 години, за изследване и експериментиране на амазонските дървесни видове, които биха били подходящи за конструиране на различни музикални инструменти и отделни детайли за тях. Така, бидейки в джунглата на Амазония, изследва непознат за музикалния свят вид бразилски палисандър (Jacarand? - Dalbergia Spruceana Bth.), който се оказва по-акустичен от известния бразилски Рио-палисандър (Dalberia Nigra).
    От този прекрасен материал конструира много класически китари за цяла Бразилия, Аржентина, САЩ и Япония. Както и терц-китари, собствен съвременен модел, така и типичният бразилски музикален инструмент Кавакиньо (Cavaquinho).
    От 2003 г. Никола Минев отново живее и работи в София, продължавайки да конструира класически китари. За инструментите, които изработва, използва кедър от Канада и смърч от Северна Америка и Аляска за горните дъски, а за царгите и дъното - Жакаранд? (висококачествен бразилски палисандър) от района на Амазонка и Рио палисандър.
    Никола Минев произвежда класически китари вече над 40 години и до този момент е конструирал над 250 нови инструмента и е един от водещите лютиери в нашата страна.
    Новите модели китари са оценени високо от професионални музиканти от цял свят.
    От 2007 г. провежда (и в много от случаите е и спонсор) на Международен Китарен Конкурс. Този конкурс е Конкурс Класическа Китара, ежегоден е и се провежда в София.
    На 2 юни 2014 г. подарява майсторска класическа китара, констуирана от него, на талантливия български китарист и композитор Николай Пеев от София по време на негов концерт в Червената къща в София.
                   снимка на Николай Пеев с китарата,
          конструирана и подарена му от Никола Минев

Ателието след 2014 г.

Концерт

Книга за Фондацията

С приятели край Амазонка

Никола през юни 1968 г.