Поминък на фамилиите в Зая

1     От стари времена основният поминък на заевските фамилии е бил земеделието. Отглеждани са предимно следните земеделски култури: пшеница, ечемик, царевица, овес и слънчоглед. Освен това широко застъпени били и зеленчуците: лук, чесън, картофи, боб, леща, бамя, както и дини, пъпеши. От коноп и памук се произвеждали дрехи, а от захарна тръстика - маджун. В зеленчуковите градини /бахчи/ са произвеждани домати, пипер, краставици, бамя. За фураж са добивани люцерна, фий, цвекло. Обработката на земята е традиционна -оран с животинска тяга / в по-стари времена с рало, по-късно с плуг/, а след създаването на ТКЗС с трактор. Жътвата на есенниците започвала през юни с ечемика, а през юли вече била прибирана и пшеницата, след нея и овеса. Жътвата се извършвала ръчно с помощта на сърп и паламарка. Пожънатите класове били събирани на ръкойки, а те от своя страна на снопи. Тринадесет снопа съставяли един кръстец, като при това събиране предпазвали зърното от намокряне. Втората по важност дейност след жътвата е вършитбата. Мястото където тя се извършва, се нарича арман (харман). Това място се подравнява с мотика, полива се с вода и се поръсва с осилите от ечемична слама или мекина (дребна слама), след което се отъпква с брана, направена от разклонени габърови вършини. Ако при първото брануване не се получи гладка и добре отъпкана пръст, се прави второ брануване. Това се извършва за по-лесно прибиране на зърното. Харманите обикновено имат кръгла форма и са с различна големина. Вършитбата започва с насаждане(разпръскване на снопите). Обикновено насаждането се извършва от средата на хармана и продължава към края. Всеки сноп се развързва и разпилява, като класовете се поставят навътре. Вършитбата в Зая се извършвала с диканя. Тя представлява плоска конструкция от дъски с набити кремъци отдолу, за оронване на зърното и натрошаване на сламата, теглена от животински впряг. За тежест на диканята стои човек, който направлява животните. Голяма е радостта на децата да се возят на диканя. След утъпкването се извършва примесване(преобръщане) на същия. Това се прави чрез дървена двурога вила. Двуроги вили се изработват от право небелено дърво, на което единият край се разцепва по средата и в цепката се забива клин, който разтваря. Овършаната смес от слама и зърно се набожда, хвърля се нагоре и при падане се разтърсва с вилата. Изтърсената слама се изхвърля встрани и се набожда нова. Това продължава до преобръщане на целия пласт слама. При примесване зърното се отделя от класовете и пада на земята. Преобръщането винаги почва от външния край на хармана,защото

2 сламата се подрежда в ред и в една посока. Едновременно могат да преобръщат няколко човека, наредени един след друг. Следващото преобръщане започва от там, откъдето е завършило предишното. След всяко преобръщане се вкарва в хармана диканята за ново стъпкване. Разпилените извън хармана класове се премитат към него с дворна метла, изработена от вършина или от дива метла. След овършаване на класовете се извършва преснемане(отнемане) на сламата. Тя чрез вили се вкарва в плевника. Пренасяне на дребна слама на далечни разстояния се извършва чрез специални ритли. Овършаното зърно чрез гребла и метли се събира накуп в хармана и започва неговото отвяване, което се извършва ръчно. За целта се подбира подходящ ден с вятър. Чрез малка вила се загребва част от зърното и се подхвърля нагоре. От силата на вятъра сламките и другите леки примеси се отклоняват встрани, а зърното пада на земята. След отстраняване на сламките започва второто загребване с хармански лопати. Накрая зърното се прекарва през дърмон (голямо сито, изработено от надупчена телешка кожа). През дупките зърното пада, а по-големите примеси остават в дърмона. Почистеното зърно се прибира в хамбара. Ако зърното е главниво, то се извършва измиване в големи съдове. Измитото зърно се разстила на слънце да съхне. Непосредствено след житните култури се извършва прибиране на боба. Царевицата се прибира през месец септември, като предварително се изрязват върховете на стеблата(тепе - от плода нагоре). Изрязаният царевичак се трупа на малки купчета, които се оставят за няколко дни да изсъхнат, след което се връзват и трупат на малки фигурки под формата на конус. Това се прави за предпазване от измокряне при дъжд. При липса на навес царевичакът се трупа на купи с конусовидна форма в двора на стопанина. Върхът се прибира добре и се връзва за да не прониква вода. Някои стопани прибират и листата от стъблата, които се връзват на снопчета. Царевичакът се изрязва когато придобие жълтеникав цвят. Извозените кочани от царевица се оставят накуп в двора и започва нейното белене(премахване на перушината). Беленето се извършва ръчно от всички членове на семейството. Осъществява се взаимно помагане между съседи и роднини. Организират се беленки. Почистената царевица се прибира на сухо и при нужда се рони на животните. Роненето става ръчно - със сърп или само с ръце, за големи количества има роненки, механични уреди познати на по- старото поколение. Слънчогледът се прибира чрез изрязване на питите със сърп. Оронването се извършва ръчно чрез изчукване с т.нар. "чукенки". Оронените пити се прибират за храна на животните, а зърното се отвява и прибира в хамбара. Слънчогледовите стебла , както и

3 царевичните се изрязват с мотика или сърп и след изсъхването им се изгарят на нивата. Захарното и кръвното цвекло се прибират чрез специални двуроги вили. Обикновено мъжете вадят цвеклото, а жените и децата извършват почистването. За целта се ползват големи ножове и сатъри. Стопаните произвеждащи захарно цвекло, си приготвят Маджун (петмез). Цвеклото, предназначено за маджун, се измива добре и се нарязва от специални резачки. Нарязаната маса се поставя в голям дълбок казан и се вари, докато изтече сокът на изварената каша, и се прецежда през преса. Получените резанки се прибират за храна на добитъка, а водната каша се поставя в друг, по- плитък казан за варене. Захарният сок се вари до сгъстяване. Приготвеният маджун се налива в делви и се използва за храна. Прибирането на конопа се извършва чрез скубане. До кооперирането на земята всяко домакинство сее коноп. Сеитбата на конопа обикновено се извършва през Русалската неделя главно край реката и когато достигне височина на стеблата към 1.5 - 2 метра, започва прибирането му - в края на юли или началото на август. Най- напред се скубят стъблата, които не завързват семе (мъжките). Това скубане се нарича първа ръка. Зрелостта на тези стъбла се определя по отделяния при поклащане прашец. След 10-15 дни се извършва скубане и на останалите стебла, наричани втора ръка. Втората ръка е със семе. Наскубаните стебла се връзват на малки снопчета, наречени гръсти, и се трупат на нивата на конусообразни фигурки, наричани коминчета. Връзването на гръстите става на две места - в близост до семето и до корена. След извозването, гръстите се нареждат прави. Когато изсъхнат, им е извършва чукане. Чукането става чрез дървени бухалки върху т.нар. манилка. Имало е стопани, които вместо копан са използвали кремъците на диканята, като удрят гръстите по кремъците. Падналото семе се пресява и прибира в съд или торба. Очуканите гръсти се топят в топило (застояла вода, най-често в реката), за да втасат, като отгоре се притискат с камъни. Бързото или бавното втасване зависи от температурата на водата и атмосферните условия. Щом твърдата част на стеблата(дървесината) се размекне и започне да пада сама, гръстите се вадят. Първата ръка обикновено втасва по-бавно, тъй като стеблата и са по-дебели. Извадените гръсти се измиват добре и се нареждат да съхнат, след което започва обработването им. Прибирането на фий, люцерна, сено се извършва ръчно с коса. Редовете от откоси се наричат чатъми.

4 Същите се оставят няколко дни да изсъхнат, след което сухата растителност се трупа на купчета, наречени пластовници. Преди да се извърши напластяване на растителността, чалъмите се обръщат с вила, за да изсъхне сеното и отдолу. От 1956 година прибирането на зърното в Зая става с комбайн. От стари времена жителите на Зая отглеждат лозя, като от плодовете им се приготвя вино и ракия. Късно през есента всеки стопанин сече за огрев част от горите си, а от върхарите на дъба прави листници, с които храни овце и кози от домашното стопанство. Във всяка къща се отглеждали домашни животни освен за мляко и месо и за впрегатен добитък. Риболовът бил както средство за разнообразяване на домашната трапеза, така и хоби на повечето мъже и деца в Зая. Рибата се ловяла със серкмета, плетени кошове и винтери, както и на ръце в подмолите и под камъните. Понякога се използвали и неразрешени от закона средства като бомби приготвени от негасена вар смесена с вода и затворена в бутилка. При експлозията зашеметената риба изплувала на повърхността на водата и ставала лесна плячка за рибарите. Кошовете и винтерите се залагали на по-плитки места със стръв от хляб, сирене или кюспе. Те са така изработени, че влизането на рибата става лесно, но излизането е много трудно. Когато реката придойдела заевчани ловели риба със сакове и дори кошници завързани за пръти. Най-важен поминък на населението било строителството. Това е и най-разпространената професия сред мъжете в Зая. Много от тях били големи майстори дюлгери, като Петър Пенчев дори е споменат в "Български индустриален занаятчийски албум" от 1939/1940 година. Той е построил множество обществени сгради, търсен е за съвет от поколения строителни инженери. Неговият внук инж. Димитър Колев е прочут строител в Търновския край. От нашето малко балканско село са излезли редица прочути строителни предприемачи. Дълги години в Русе работят с тайфите си на обществени и частни сгради Иван Илиев, Петър Дечев, като успяват да издигнат над 200 жилищни постройки. Дюлгерлъка, разбира се бил практикуван извън селото - в страната, често и в чужбина. От ранна пролет до късна есен строителите са били на гурбет, без да виждат близките си, а за тези в чужбина това важи, но за няколко години. В местността Кучил пък е съществувала кариера и каменоделна, откъдето е доставян материал за строителството в околните градове. Там, разбира се, много заевчани са изкарвали прехраната си. Като добри каменоделци са се славели: Стефан Димитров, Пенчо Велев, Марко Колев, Христо Стайков, Деню Тодоров, Недялко Симеонов, Ганьо Стайков и др.

Водоизточници на фамилиите в Зая

Използвани до свързването на селото с                 водопровода от язовир Йовковци през 1980 г.     През вековете населението на Зая се снабдявало с вода от няколко източника, които ще споменем по-долу. Най-често пренасянето на водата до домовете е ставало с менци /бакъри/ с помощта на кобилици, стомни, кратуни. Обикновено за вода са ходили момите и ергените, където са си правили и срещи. През горещите летни дни водата по нивите се е носела с кратуни или бъкели /малки буренца/, които са били в състояние да запазят водата хладна за по-дълго време. През зимата водопоят на животните се е извършвал около гераните, а през лятото в реката, Каръшкия дол, Гергановската чешма и Дъбунин дол. За да бъдем по-ясни, трябва да дадем някои пояснения на използваните термини. Кладенец - място откъдето извира вода, специално оградено, откъдето водата се вади с помощта на кипча / меден калайдисан съд, специално направен за тази цел/. Геран- дълбок кладенец, или още бунар. Чешма- каптиран извор. Боневската чешма е направена през 1942 година от каптиран кладенец и изведена на 100 метра на пътя свързващ селото с Дряново. Майстор на направата е бил нашият съселянин Ганчо Колев - Графа. На фасадата на чешмата е бил поставен оригинален издялан камък с надпис 1942 г. Вандали го откраднаха през 2014 година. Николовски кладенец. Изграден от фамилиите на така наречената Николовска махала, от който те се снабдявали с питейна вода. Той така си е останал кладенец, въпреки, че около него са направени подобрения. В момента той се ползва за поливане от фамилиите Филеви и Борисови.     Квартални герани - те са се използвали за поене на добитъка. Във всяка махала на селото има такъв, а в Долната са три. В Боневската махала- близо до Боневската чешма, в западната част на селото. В Николовската махала - в падината под къщата на Димитър Менев Велев. В Долната махала първият е до къщата на Нено Генев Илиев, вторият до къщата на Нено Ненов Ненов, а тритият до къщата на Илия Ботев Илиев. През годините някои от семействата са си изкопали кладенци в дворовете - Борис Ботев Цонев, Ботьо Бонев Цонев, Ботьо Михайлов Цонев, Геньо Минчев Генев, Ганчо Колев Ганев, Геньо Иванов Пеев, Иван Стефанов Цопаров, Димитър Димитров Пенчев,

Минчо Владков Бояджиев, Пенчо Ботев Богданов, Петър Стефанов Петров, Цветан Станчев Стоянов.                     Водоизточници в землището на Зая                           Чешмата в местността Гера     Като извор и кладенец се е ползвала още по времето, когато е съществувало римското селище. През годините кладенеца е каптиран и е направена чешма. По сведения на Иван Димитров това е направил баща му Димитър Димитров Пенчев. По времето на съществуването на ТКЗС са направени силози и водата от чешмата е отведена в стопанския двор за водопой на животните.Чешмата в местността Гергановското - намира се на коларския път свързващ Зая с Катранджии, в района на Дъбунско дере. Водата се е използвала за поене на добитъка.      Кладенци: Геневски кладенец - намира се в подножието на Геневска чука в близост до Геневско дере, в местността Тиневец. Водата му е много студена и хубава за пиене. Дъбунски кладенец - намира се в Дъбунското дере на границата между гората Усойната и местността Дъбуна. В момента е затлачен, дори не личи, че е съществувал. Иванов кладенец. Намира се в Дъбунското дере, под магистралата в местността Юрта. Водата му е много студена и хубава за пиене.     Извори     Минерален извор - намира се под бента на реката в местността Йовкова лъка. Водата е наситена със сероводород и въглероден двуокис. Извора не е каптиран и не е проучен. Изворите - малки кладенчета - намират се в източната част на Заевски лъки на брега на реката. За ориентир- на отсрещния бряг на реката има изоставена помпена станция. Извор на стената в местността Айжа - намира се на стръмния десен бряг на реката срещу Йовкова лъка. За да се отиде до извора трябва да се прегази реката. Водата му е леденостудена и хубава за пиене.                                  Говор на фамилиите в Зая     Заевският говор спада към мизийската говорна група. На първо място можем да отбележим "потъмняването" особено в края на думите на гласната А в Ъ и Е в И, както и О в У. например вместо "халва" се казваше "ълвъ", вместо "глава"- "глъвъ", вместо "село" -"селу". Но с течение на времето говорът на хората се доближава все повече до литературния език.