Никола
Атанасов Минев е роден на 11 юли 1944 г. в малкото село Зая
( СНИМКА ), намиращо
се на около 18 километра югозападно от старата столица на България - Велико Търново.
Принуден е да работи и сам да се справя в живота още от 15 и половина годишна
възраст. В края на 1959 г. завършва тримесечен курс за трактористи в
град Дряново (на 3 км. западно от родното му село Зая) и веднага започва да работи
като тракторист. Проявява интерес към музиката, слуша по
радиото изпълнения на класическа китара от световно известни китаристи, между
които и Андрес Сеговия. Купува си китара и учебни пособия и започва сам да се
обучава след работа през деня. А работата вместо да му пречи, оказва се че след
време ще му е от голяма полза в по-късната му дейност като лютиер. Научава се
от малък на сръчност в изработване с голяма точност на детайли за машините с които
работи благодарение на един много добър майстор, които му преподава знанията си
и още много полезни неща. През цялото време не спира самообучението си и по китара. След уволнението му от казармата през 1965 г.
започва да взема уроци по музика и солфеж при пианистка (рускиня) в гр. Дряново.
Китарата с която свири от години вече не го задоволява и поръчва през 1967 г.
на лютиер от гр. Пловдив да му конструира нова класическа китара. Тя е готова
през март 1968 г. Веднага показва новата си китара на учителката му по музика,
тя много се зарадва и няколко дни след това му поднася голяма изненада. Свързала
се с най-добрият преподавател и китарист по това време в Москва, Александър Михайлович
Иванов-Крамской, когото лично познавала вече и урежда на Никола да взема уроци
при него. Незабавно заминава за Москва и учи кратко време при него напълно безплатно.
Той го посъветва да напусне работата на село и да замине в някой голям град в
България, където да си намери подходяща работа и да се свърже със сериозни музиканти-професионалисти,
при които да продължи обучението си по музика. Заминава за гр. Варна през месец
юни 1968 г., където започва работа като автомонтьор в пристанището. И веднага
търси начин да се запознае с музиканти. Отива в Радио Варна, където го чуват как
свири и веднага му препоръчват подходящи за него преподаватели по музика. По това
време никой в България не свиреше професионално на класическа китара, бяха предимно
любители с малки познания за инструмента. Затова се свързва с музиканти, цигулари
и пианисти. Те му дават и най-важните уроци по музика… Започва да изнася вече
и самостоятелни рецитали от време-навреме. Новата му китара вече не го задоволява и
след като вече беше видял и разучил майсторските китари на чуждестранни класически
китаристи, изнасящи концерти във Варна и други градове на България, се осмелява
да разглоби напълно китарата си и да я преработи по модела на майсторските. Корекцията
на китарата прави през 1973 г., остава направо изненадан от добрият резултат.
Китарата прозвуча много по-добре, но все пак не както китарите на майсторите-лютиери
от Испания и други страни на Европа. Това му дава кураж след време да започне
да преустройва безплатно китарите на учениците си, на които преподава в музикални
школи и да прави опити с техните инструменти с цел подобряване качеството на звука
им и удобството им при свирене. През 1975 г. завършва вечерен Механотехникум
със специалност "Двигатели с вътрешно горене", след което през май същата година
изнася самостоятелни рецитали в Музикална школа, в Машинно-електротехнически
институт (МЕИ - Варна) и във Военоморското висше училище във Варна. Лека-полека
се усъвършенства и през 1975 г. решава да направи напълно нова китара с
дървен материал за дъното и страничните дъски, който беше намерил захвърлен в
пристанището. Дъските са кални и мръсни, но една цепнатина му подсказва красотата
на дървото. Прилича на палисандър или нещо подобно, така и не разбира...
За предната дъска ползва от друга китара, не е имал друга възможност. Шийката
на китарата изработва изцяло нова с подръчни дървета от клен. За негова още по-голяма
изненада след като китарата е готова и лакирана след дълги месеци на работа по
нея, тя прозвучава много по-добре от всички други китари, които знае дотогава.
Остава доволен, но не за дълго… Колеги го помолват да я продаде на обещаващ
ученик и Никола пак остава без добра китара… Същата 1975 г. напуска работата като автомонтьор
в Пристанище Варна, явява се на изпит за музиканти (от първият път му дават 1-ва
категория за музиканти) и веднага започва да свири в кафе-барове и ресторанти
сам и понякога със съпровод на пиано. Това вече е трупане на опит за сцена. Почти
всяка седмица го канят да прави музикален съпровод на авторски рецитали на поезия
в Дома на писателя във Варна години наред. Вечер свири в ресторант, през деня
преподава в две Музикални школи. Вече има повече от 50 ученика по китара. Времето
не му стига, нощем учи в къщи нови произведения за китара за бъдещи негови концерти.
Изсвирва успешно в малка зала "Концерт за китара от Адам Фалкенхаген със съпровод
на струнни". Започва и да изнася постоянно в училищата на града Музикално-възпитателни
концерти. През 1979 г. изнася първият
си официален рецитал към Държавна Филхармония-Варна в прекрасна зала (ДНФ). През
1981 г. изнася в голяма зала самостоятелен концерт към Държавна Филхармония-Варна
в който освен солово изпълнение свири и "Концерт за китара и оркестър в Ре-мажор"
от Антонио Вивалди. През това време успява да направи още няколко китари с материал,
който закупува за тази цел. На тези концерти свири с лично направени от него китари. През всичките тези години се учи и от световно
известни китаристи с които се запознава при гостуването им в България и зад граница.
Пако Карбонел (Испания), Лео Брауер (Куба), Ирма Костансо (Аржентина), Костас
Коциолис (Гърция), Дейвид Ръсел (Англия-Испания), Мигел Анхел Жироле (Аржентина),
Александър Лагоя (Франция) и много други са негови учители в този период. През 1979 година е на Международния Китарен
Фестивал в град Естергом (Унгария), където световно известни изпълнители свирят
на негови китари и му дават много обнадеждаващи оценки. Гостуващите по-късно в България китаристи
по два и повече пъти, като Ирма Костансо (Аржентина), Мигел Анхел Жиролет, Лео
Брауер и други, го насърчават още повече. И така до 1992 година - успоредно с
концертната му и преподавателска дейност, конструира над 60 инструмента, предимно
за България, Гърция и Сърбия. През 1984 г. Варна вече не отговаря на неговото
желание за развитие, заминава и работи в столицата на България - София. Прекъсва
преподавателската си дейност, свири сам в ресторанти ( 2 години в ресторант "Панорама"
на НДК, 2 години в ресторант "Хавана", и 2 години в ресторант "Форум". Изнася стотици концерти
в цяла България (списък от запазени програми и афиши
от концерти). Концертира почти във всички градове в България, не е бил поканен
единствено в Бургас, Русе и Плевен от по-големите градове. От 1989 г. работи само като лютиер
в домашно ателие и конструира нови класически китари с вече много по-качествен
дървен материал. Оценявайки професионализма му, през 1992 г.
тогавашната Суперинтендант на Фондация Карлос Гомес - Мария да Глория Бульоза
Капуто, го поканва да основе Ателие в Консерваторията към Фондацията в град
Белем, щат Пара - Бразилия, за поддръжка и реставрация на над 300 щрайхови инструменти
и да обучава бразилски ученици в лютиерство. Предоставена му е и пълната възможност
и условия, в продължение на 11 години (1992 - 2003), за изследване и експериментиране
на амазонските дървесни видове, които биха били подходящи за конструиране на различни
видове музикални инструменти и отделни детайли за тях. Така, бидейки в джунглата
на Амазония, изследва непознат за музикалния свят вид бразилски палисандър (Jacaranda
- Dalbergia Spruceana Bth.), който се оказва по-акустичен от известният бразилски
Рио-палисандър (Dalbergia Nigra). От този прекрасен материал конструира много
класически китари за цяла Бразилия, Аржентина, САЩ и Япония. Както и терц - китари,
собствен осъвременен модел, така и бразилският музикален инструмент Кавакиньо
(Cavaquinho). През 2003 година се завръща в София и продължава
да конструира класически китари от този превъзходен палисандър. Непрекъснато прави
подобрения в конструкцията на китарите, основно в начина на оребряването на предната
дъска и дъното на китарата, така и различни видове материали, които ползва за
целта. Новите модели китари са оценени високо от
професионални музиканти от цял свят. От 2007 г. провежда и в много от случаите е
спонсор на Международен Китарен Конкурс, който се провежда всяка година в
София. Конкурс Класическа
Китара - София На
български:http://nikolaminev.com/Bul/competition_Bul.htm От 2013
г. конструира китари още по-нов модел, които дава много добри резултати, звукът
на китарите става по-мощен и благороден. На 2 юни 2014 г. подарява майсторска класическа
китара конструирана от него на талантливият български китарист и композитор Николай Пеев по време на негов концерт в Червената къща в София.
